От няколко месеца се каня да напиша нещо за местата за хранене и развлечения в Керамоти и ето, че най-накрая взе че му дойде времето…
Когато преди малко две години за пръв път дойдох в това колоритно малко градче, нямаше никакви други заведения,
освен дузина малки традиционни таверни, сладкарнички, кафенета и един единствен бийч бар-монополист – “Паралия”. Днес нещата от ден на ден се променят и Керамоти излиза от своята черупка на пасторално гръцко градче, за да се превърне в съвременно курортно селище (но в най-добрия смисъл на думата – без бетонни градини, накацали направо върху пясъка, без чалга и кючек, и без режим на тока).
Още с влизането си в градчето, човек попада на малко кръгово движение около площадче с красиви палмови дървета. Точно срещу кея с рибарските корабчета, от дясната страна на улицата изникват първите заведения. Най-напред е почти винаги празният ресторант на старото хотелче “Хастеро”. Сигурно си има причина за това, но аз никога не съм влизал там, за да я открия. Просто се осланям на инстинкта си и на правилото, че хората ходят там, където се яде вкусно. Следва “Сарделадико” – малка рибна таверничка, в която едва ли могат да седнат повече от двайсетина души. Намира се на място,
където просто няма как да не зарежда с прясна риба, защото само на един хвърлей всяка сутрин рибарските гемии разтоварват своя улов и на минутата го разпродават на складове, таверни и магазини. Това беше едно от първите заведения, в които ме заведоха познати. Както на повечето места, собственикът лично се грижи за клиентите си и именно в това се състои чарът на заведението. Предлагат се разнообразни рибни блюда и разбира се, каламари и октопод. Каламарите панирани, а октоподът – на скара и след това залят със зехтин и лимон. Вкусно е, но рибена чорба не търсете. Никъде в Керамоти не умеят да я правят като хората, а и в менютата навсякъде отсъства. Правят само по поръчка от предния ден, колкото да разберете, че не е трябвало да си правите експерименти. Ако искате хубава рибена чорба, качете се на ферибота и идете до остров Тасос – там чорбата е наистина великолепна (може би за компенсация, че плажовете им хич ги няма…)
На същия ред има още една, малко по-голяма таверна - “Таласино” (морски дар – гр.). Бил съм и там два -три пъти, но щом не съм ходил оттогава, значи не се отличава с нищо особено – освен, че като се понапълни с хора, качеството на
обслужването рязко пада. Иначе пак същото – риба, каламари, октопод – вкусно, но нищо специално. Има и миди, но за тях нищо не мога да кажа, защото просто не ги ям. Точно отсреща е фурната на Керамоти – място, от което човек може да си купи разкошен хляб между 8 и 14 часа всеки ден.
Оттук наляво започва улицата край кея, по която вечер се разхождат туристите. От лявата й страна има цял низ от малки кафенета, сладкарници, пицарии, магазинчета и снек барове, та чак и едно интернет кафе. Едва на няколкостотин метра по-нагоре, след пристана на ферибота за Тасос, се намира следващата истинска таверна – “Сто адерфос” (при братята – гр.) Още от вратата ще ви посрещне чаровният и вечно усмихнат Йорго, а брат му Танаси (Саки), който вечно остава на заден план, се грижи в кухнята да си оближете пръстите. Всички тук и казват “българската кръчма”, защото съпругата на Танаси – Ваня е българка от Петрич. По този
повод и менюта на български има, а и половината персонал е от българи. Не ще и дума, че повечето нашенци обичат да похапват тук, пък за големите групи от автобусите да не говорим – те просто идват “под строй” тук, удрят му по някое и друго узо, а после му врътват и някое българско хорце. Идват и доста германци – предимно от третата възраст. Хубавото тук е, че освен традиционните риба, октоподи и каламари, има и готвени ястия – мусака (но гръцка, с патладжани!), гемиста (пълнен домат или камба с кайма и ориз), папуцаки (патладжан с кайма и кашкавал) и др. От рибите най-вкусна тук е бакаляро, а пържените тиквички и патладжани са наистина много вкусни – нарязани на тънко и хрупкави – като чипс. Добре е да се знае, че тук клиентите на “Белвю апартмънтс” ползват 10% отстъпка.
Веднага след “българската кръчма” има друга таверна, доста по-добре изглеждаща като интериор, но повечето време полу празна. Никога не съм влизал там. По-нагоре по крайбрежната улица – срещу товарното пристанище се намира най-новото ми откритие – таверна “Таласа” (море – гр.)
Построена в модерен стил, тя бе открита през 2009 г., но бързо се превръща в популярно място. Както на много места в Гърция и тук почти всички маси са навън, а половината – отвъд улицата, до самото море и полюшкващите на пристана лодки. Вечерно време е изключително красиво да гледаш отблясъците на светлините върху леко набраздената повърхност на морето или пък наближаващия ферибот, осветен като коледна елха. Но чевек едва ли би отишъл на ресторант само заради хубавата гледка. Кухнята тук е просто изключителна – и тиквичките, и октоподът, и каламарите са между най-вкусните, които съм ял някога. Но ако има истински връх, това е сарделата. Невероятно вкусна, просто уникална – разцепена на две, очистена от костите, в средата тънко резенче домат (никъде другаде не съм опитвал това!), печена на скара с дървени въглища, после полята със сос от зехгин и лимон. Ммм.м.м.м. Казват, че лично собственикът твори тези чудеса, но още не съм успял да се запозная с него и това е единствената причина моите клиенти да нямат все още отстъпка тук.
Малко по-нагоре, на същия ред е “Гларос” – също таверна, с изцяло рибна кухня, при това много добра. Тук
специалитета са панираните риби и каламари, а лятната таверна е толкова близо до водата, че човек едва ли не би могъл да си топне крака във водата. Младият собственик Яни е изключително гостоприемен и на драго сърце дава 10% отстъпка за гостите на “Белвю”.
Само на петнайсетина метра, пак до самия бряг на морето се намира елегантното кафе-бар “Егеон” – може би най-приятното място в Керамоти, където човек може да изпие едно питие и да послуша приятна музика, гледайки как
вълничките се плискат в малката преграда от декоративни камъни, които отделят заведението от морето. Заведението принадлежи на симпатичния потомствен ресторантьор Филипос – собственик и на разкошния ресторант “Сто кима” (при вълните – гр.). Вечер работи и като нощен бар. И тук има отстъпка от 10% за клиентите на “Белвю”.
От другата страна на малкото полуостровче - на улицата успоредна на плажа, току до самия къмпинг, се намира “Коко бийч”. Със своята разкошна
плажна ивица (широка повече от сто метра!), с елегантния бийч бар, с игрищата за плажен футбол и волейбол, „Коко бийч” привлича стотици плажуващи не само измежду туристите, отседнали в Керамоти, но и от съседния остров Тасос, както и от селищата в радиус от поне двайсетина км от Керамоти. Под кокетните му тръстикови чадъри са разположени шезлонги и малки масички, а наоколо има още малки шатри и хамаци. Навсякъде щъкат любезни сервитьори. Достатъчно е да поръчаш една бира, кола или фрапе и можеш да ползваш удобствата цял ден, без някой да ти иска пари за вход или пък да те гледа накриво, че не поръчваш още и още. На всичкото отгоре, клиентите на “Белвю” ползват и 10% отстъпка!
Малко по-надолу, от лявата страна на улицата, се намира симпатичното малко хотелче “Акрополис”, по известно с
името на собственика си – Агапиос. Отдолу, под колоните е едноименната таверна. Побелелият едър грък е прекарал цели 27 години като главен готвач в Германия (приготвял е деликатеси дори за самия Хелмут Кол!), преди да се върне в Керамоти и да започне собствен бизнес. Кухнята му е великолепна – предимно скара и салати, но направени с любов – “Всяка чиния трябва да излиза с мерак, сякаш е единствена”, обича да казва Агапиос. Този 63-годишен грък, който всеки ден (365 дни в годината!) излиза да плува в морето, предпочита именно българите като туристи, защото са емоционални и си създава приятелства с тях, а и харесват поднасяните от него рибни деликатеси. Отстъпката от 10% за гостите на “Белвю” се подразбира от само себе си.
На стотина метра по-надолу е най-старият урбанизиран плаж се нарича “Паралия” (плаж -
гр.). Само допреди година той беше почти без алтернатива със своите безбройни чадъри и шезлонги, с организираните турнири по плажен волейбол и с многолюдните среднощни купони, които привличаха като магнит много младежи. През последната зима обаче морето отнася голяма част от плажната ивица и сега плажът изглежда тесен и твърде пренаселен, а и голяма част от мебелите тук са доста поовехтели, та “Паралия” губи позиции с всеки изминал ден. Говори се дори, че това бил последния му сезон.
Следващият урбанизиран плаж е “Аква парадайс”, който с огромната си надуваема пързалка е истинска атракция за малки и големи. И тук клиентите на “Белвю” ползват 10% отстъпка.
Ако искате по-тихо местенце, но не сте склонни да се откажете от удобствата на съвремието, добра идея би бил „Амос бийч”- хубав плаж със само петдесетина тръстикови чадъра, с кокетно малко барче и с дискретна музика – истинско място за релакс, далеч от шумните тълпи тийнейджъри. Непосредствената му близост с елегантния ресторант “Сто кима” (При вълните – гр.) и с едни от най-добрите хотели с апартаменти – “Белвю апартмънтс” и “Ирини”, също допринася за отбраната публика там.
Накрая стигаме и до ресторант “Сто кима” (при вълните-гр.) Собственост на нашият познайник Филипос, ресторантът
се намира току до плажа – на 20-30 метра от “Амос биййч” и е истинска придобивка за любителите на вкусната храна. В изискана обстановка, с елегантен интериор и екстериор, се поднасят специалитети от гръцката и средиземноморска кухня, приготвени с фантазия и финес. Има великолепни салати и, разбира се, най-разнообразни видове риба, раци, каламари, октопод. Но ако има нещо, което на всяка цена трябва да опитате, това са гаридес саханаки кокино - скариди с доматен сос, чесън и ситно натрошено сирене фета. Фантастично!
Така нашата малка обиколка из заведенията на Керамоти приключи. Сигурно е, че съм пропуснал няколко, но пък те едва ли заслужават внимание. А и нали трябва да остане нещо да откриете сами…